Oct 1, 2008, 11:38 AM

Цикъл Любов

  Poetry » Love
927 0 3

Любов.

В сърцата пукна пролет.

Две години.

Мечти като цветни балони.  

Реалността:

тази любов май е стъклена.

Сълзи

по моите крехки прозорци.

Болка.

Душата ми посрещна зимата.

Досада.

Трошиш само с поглед стъклата.

Горчивина. 

Носиш тръпчивото в гласа си.

Раздяла.

Несъвместимост между стъклото и метала.

Самота - 

хапка черен шоколад в ръка. 

 

 Любов. 

Идва презимувала пролет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Горчиви са уроците на живота понякога наистина, но аз шоколада го обичам горчив, а подсладителите си ги избирам сама.
  • Мерси за пожеланието, Юлия! Да ти се връща! А пък шоколадът понякога е най-добрият лек срещу горчивината
  • След много усилия, стъклото е ЗАБЕЛЕЖИМО и успешно счупено.Въпреки това пожелавам нова пролет в любовта. И възродена, силна, шоколадова страст.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...