Заставам отстрани да им "посветя",
место за виждане на истини.
Такива са ми оправни и двете,
какво ли повече да искат?
Еднакви Той струговал е ръцете им,
и лактите им силни, са еднакви,
очите е решил да са фасетки,
неща да виждат всякакви.
Така добре ги е гримирал,
следичка няма от снобизъм.
В лицата им с финес е инплантирал
кубици замаскиран непукизъм.
Кога ли ще ги стигнеш тия двете -
вечеряли са с Боговете.
© Рот Блак All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
