Виновен съм, но без вина и

стоя сам, изгубен в мрака.

Мислех си, че откривах светлината,

а в тъмнината все повече се губех.

Скрих там една сълза,

„самота” я кръстих и

за теб запазих.

Уморен от всичко, застанах на ръба опиянен.

Аз вземах всичко, което пожелаех .

Станах прекалено самозадоволен.

Както го вземах, така го и губех,

от собственото си его запленен.

Ето, виждаш ли как душата ми прогнива?

Сърцето ми кърви заради лъжовна любов

изкривена.

Оставям тази частица надежда да умре

заедно с мен.

Опитах се безброй пъти да ти кажа да бягаш,

но останах с полуотворени устни,

към оръжието „контрол” пристрастен.

Полудял, объркан оставам без чувства,

със сладка болка в самотата си потопен.

Убивам се бавно,

агонизирам в твой плен.

По-добре сам, отколкото виновен пред теб.

Какво правя самозабравен и от себе си ощетен?

Отдавна забравих...

Все бягах от мен.

Този цирк необмислен не може да продължава.

Борех се и все още се боря.

Никога не се отказвам от собствения си плен.

Лудост безгранична в студения ми празен ден.

Време е да си тръгна и да остана

в меланхолията на свободата самотна посветен.