Cкакалци
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни,
телата ни превръща в детелини.
Оголена, до кости и ограбена,
се моли лудостта ни да отмине.
Разколно време ларви – ненаситните,
човещината ни до тор разграждат.
А шепа луди, пишат, за отритнати.
Боли! Децата майка си изяждат.
И само там, в тетрадките окъсани,
ще цъфне мак и пак ще пеят птици...
А по Земята гладни и навъсени,
слепци ще търсят своите зеници.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
