Cред дланите, ни, като коте сврян
Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час –
си сламка ти, искрицата съм аз
и вън Луната стихва удивена.
И буйната жарава цял живот
разлива лава в тънките ни вени.
И лезиите в общия хомот
лекуваме: аз – тебе и ти – мене.
Дори, когато буря съм и стон,
в съцето ти за пристан и подслон,
душата ми се сгушва уморено.
Не ти е никак лесно и го знам,
рогата и чепата съм, такава...
Но с мен не можеш да останеш сам,
а лудостта ми белези оставя.
За смях и болка, обич и мечта,
вървим щастливи двама по света,
сред дланите ни като коте сврян.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
