Чуваш ли как някой шепти...

Чуваш ли как някой шепти?

Тихо разказва древна история,

за това как се родила любовта

от една трептяща алегория.

За поглед, изпълнен с топлина.

За дума, преливаща в надежда.

За докосване, пленило паметта.

За миг, оплел сърцето с фина прежда.

Дали тази алегория е оцеляла

някъде сред пясъчните дюни?

Дали шепотът не е само вятър,

завихрил в клони нежни струни?

Всъщност този шепот е във ураганите.

В полета на птици над кипнало море.

В топли сълзи скрити между дланите.

В сърни, застинали под лунното небе.