Cвали го – прашен и очукан нимб

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.

Страстта ни – трън за грешници е ложе,
свали го – прашен и очукан нимб
и пътя си възможно невъзможен,
и опипом дори ще извървим.

И път да няма, не е важен края,
на хвърлей само, дъх и благослов,
почувствай ме! До лудост те желая,
низвергната от рая им любов...