Цвете
пред мен в пръстта стои,
откъснато и мъртво
в краката ми лежи.
Неживо и бездушно
е свело то листа
и бавно и послушно
се слива със пръстта.
И тихо и безшумно
напуска този свят,
пътува надалече
към рая непознат.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Малко е, тъжно, да, но и тъгата е част от живота. Поздрави!