Цвете мое
Преди година, мила, с пролетта
за първи път почувствах твоя свят.
Разцъфваше пренежният ти цвят -
даряващ откровенна красота.
И всеки минувач, от суета,
по тебе ахваше и непознат
изгубваше се. Само аз сърцат
към тебе гледах, бликваше мечта.
Не смеех да ти кажа как гръдта
пленява уникален аромат.
Но в тебе появи се и обрат
и замълчаха крехките листа.
И лятото бе тъжно. Есента
дойде със вятъра- безумен дух - и
със четките си зарисува сухи.
А аз не те забравих на студа.
В душата си от обич те поставих.
От зимата светът ти мил опазих.
Отново тук, сега е пролетта
и ти разцъфваш с чудост възродена,
и с цвят, и с аромат си съкровена.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
