Apr 20, 2008, 2:50 AM

Цветето на любовта

Poetry » Love

928 0 3

На малки капки ми даряваш обичта си.
С обич отглеждам цветето на любовта.
Но има дни, ти не успяваш в бързината
да ми изпратиш капчица поне една.

И от премрежените ми очи тъгата
полива цветето ни жадно със сълза.
Сълза, родена в обич, а каква отплата -
повяхва нежното ми цвете от солта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

едимах

нека да е капка по капка...
нали сълзите са родени от обич,
поливат цветята. ( хайку )

с много поздрави Мая,
чудесна си !

2008-04-20T14:48:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога става и така....
Прекрасен стих!
с обич, Мая.

2008-04-20T11:25:00+03:00
nikitobqga (Ники Колев)

супер е измиислено

2008-04-20T08:39:37+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0