Любимо цвете сред паважа
надига прелестно глава.
С това успява да ни каже,
че не е простичка трева.
Събрало е от яснотата
на слънчев жълтеникав лъч.
Разменя своята позлата
срещу човешка празна злъч.
И може би му кима Слънчо
за "лека нощ" подир това.
Кое е то ли? Калдъръмче.
А не повяхнала трева.
© Елия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
