Цветни пътища
по стръмнината на съня,
затворих очи и те измислих,
затихващ спомен на нощта.
От бялото започнах да те търся,
през цветовете дирех брод,
от умората... косите да разтърся,
от лъжите на тежкия живот.
Разлиствах те като страница на книга,
раздавах на безцветие крила,
по редовете със завързана верига
покълнвала бе моята самота.
Движението бляскаво ме мами
с мириса на вятър див ,
къде остави или забрави
подножието на съня ми сив.
Аз цветни сънища разлистих,
но от сивото се изморих...
© Лара All rights reserved.