Цветни пътища разлистих
по стръмнината на съня,
затворих очи и те измислих,
затихващ спомен на нощта.
От бялото започнах да те търся,
през цветовете дирех брод,
от умората... косите да разтърся,
от лъжите на тежкия живот.
Разлиствах те като страница на книга,
раздавах на безцветие крила,
по редовете със завързана верига
покълнвала бе моята самота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up