Една жена лехите прекопава,
цветята гали и им обяснява,
как ги обича като рожби мили,
как те ѝ дават радости и сили.
Цветята се усмихват срамежливо.
Глави поклащат със кокетство живо.
И грейват с цветове благословени,
от думите ѝ нежно променени.
Избухва пролетта във багри нови.
Развихрят се внезапните любови.
Една жена с цветята разговаря.
Над всички нас... небето се отваря.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
