Една жена лехите прекопава,
цветята гали и им обяснява,
как ги обича като рожби мили,
как те ѝ дават радости и сили.
Цветята се усмихват срамежливо.
Глави поклащат със кокетство живо.
И грейват с цветове благословени,
от думите ѝ нежно променени.
Избухва пролетта във багри нови.
Развихрят се внезапните любови.
Една жена с цветята разговаря.
Над всички нас... небето се отваря.