Oct 11, 2007, 11:31 AM

Цветя

  Poetry
1.2K 0 2

Цветята са децата на майката Природа. Дар от Бог, даряват ни с мигове на щастие и лекота. Те са крехки, нежни и красиви, някои ароматни, други закачливи, а има и бодливи.
Даряваме цветя от радост. Поднасяме цветя от болка. Израз са те на нашата душа...
В мигове на страст, в мигове на доброта, в израз и на грехота - поднасяме цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...