Aug 15, 2017, 9:53 PM 2025-11-19T10:38:44+02:00

Цветята на друга ги дай

Poetry » Love, Author's song

1.3K 10 34

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.

Донеси ми любов. Донеси топлина.
За онази твоя усмивка изгарям.
Ще счупиш ли ти, тази стена,
пред която за тебе сърцето оставям.

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Сълзите в очите ще стискам.
Цветята красиви на друга ги дай.
От тебе, любими, единствено
почва ще искам.

Дай ми любов. Дай топлина.

Само повикай и към теб аз ще тичам.
От бурята веч' не ще се боя,
щом си до мен и щом те обичам!

https://youtu.be/LU5Qs04gIpU?feature=shared

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

LiaNik (И.К.)

Еееее, Виолетка, това съм го изпуснала. Браво, момиче!

2018-08-15T18:46:14+03:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря ти, Иржи
Важното е, че си го видяла и ето сега ме зарадва.
Благодаря и на вас, Райна, че добавихте в „ любими” , за мен значи много.

2017-10-01T22:04:46+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Как съм пропуснала този прекрасен стих,Вили?!Това повторение на желанието за любов и топлина във всеки куплет му придава голяма сила за въздействие!Браво!!!

2017-10-01T21:48:39+03:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря, Меги. Радвам се, че ти харесва

2017-10-01T20:13:13+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

"Цветята красиви на друга ги дай.
От тебе, любими, единствено
почва ще искам. "

Много ми хареса!

2017-10-01T20:04:14+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0