paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
May 25, 2014, 4:01 PM

Цветът на дните 

  Poetry » Love
743 0 10

Цветът на дните някак все се губи,

разплискан в черно-белите неща...

Очите на измамени съпруги

дълбаят нощем моята душа...

 

И някак прозаично се размива

неподреденото ми битие...

Посрещам някой... Някой си отива...

Наливам си среднощно питие...

 

Замислено отпивам... И потъвам

в неслучени, възможни светове...

Във всяка случена тъга се спъвам.

И си измислям нови цветове.

 

Подреждам ги. И вярвам, че ги има.

Прегръщам ги. И се разтапям в тях.

Аз мога да съм лято посред зима!

Аз мога да съм лято! Но не бях...

 

Огнище бях. И луднала жарава

в прегръдките на чуждите мъже...

По въгленче на всекиго раздавах.

Последният до въгленче ме взе.

 

И ми остави спомен за съпруга,

заплакала със моите очи...

И някакво усещане за друга,

която в сънищата му мълчи.

 

Остави драскотина по душата...

Кога успя?! Така и не разбрах.

И някакво предчувствие за лято...

Такова... Дето никога не бях!

 

 

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??