Цветът на душата
ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден.
Целуни тишината. Тази бездна, бездънна и празна.
Капка нежност ми стига. Не искам да сваляш звезди.
Не научих урока човешки: да мога да мразя…
Не успях да науча дори да затръшвам врати.
Обуздай в мене Нищото, дето танцува среднощно,
с тези тежки обувки сърцето ми тъпче с печал.
И задъхвам се в тази картина – любов до нищожност.
А цветът на душата ми пак неизменно е бял…
Нацелувай очите ми, моля те! Дай им надежда!
Пак ще бъдем сами в лудостта на света ослепял.
Нарисувай усмивка от стон. Нарисувай ми нежност,
защото… цветът на душата ти пак неизменно е бял…
© Ева Корназова All rights reserved.
