Цял живот борба... за самота
Не бе любимец на съдбата, сирак израснал в калта, той бореше се с нищетата, да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, свой собствен дом успя да съгради, умората по пътя си подмина, за сигурност в бъдещите дни.
Израснал без родител и подкрепа, на своите деца се посвети, за тях той бе и сила и утеха, постигнал бе и своите мечти.
Годините изнизваха се бързо, децата си поемаха по своя път, в живота им, изнервен и забързан, забравиха за бащиния кът.
А старецът не знаеше умора и трудеше се чак до късен мрак, а тялото му губеше опора и болест спря на неговия праг.
На своя син бе дал дома си. Домът, за който бе живял, сега пак в този дом спокойствие потърси, но бе отпратен и без капка жал.
Ти цял живот градил си за децата, саможертвал се за техния уют, сега оставен насаме си с тъгата, самотен да умреш от студ!
*посветено* |
© Наталия Иванова All rights reserved.
