nattalia (Наталия Иванова)
22 34
Nov 27, 2008, 7:19 PM

Цял живот борба... за самота 

  Poetry » Other
1291 0 10

Не бе любимец на съдбата,

сирак израснал в калта,

той бореше се с нищетата,

да оцелее беше му целта.

 

С тежък труд години след години,

свой собствен дом успя да съгради,

умората по пътя си подмина,

за сигурност в бъдещите дни.

 

Израснал без родител и подкрепа,

на своите деца се посвети,

за тях той бе и сила и утеха,

постигнал бе и своите мечти.

 

Годините изнизваха се бързо,

децата си поемаха по своя път,

в живота им, изнервен и забързан,

забравиха за бащиния кът.

 

А старецът не знаеше умора

и трудеше се чак до късен мрак,

а тялото му губеше опора

и болест спря на неговия праг.

 

На своя син бе дал дома си.

Домът, за който бе живял,

сега пак в този дом спокойствие потърси,

но бе отпратен и без капка жал.

 

Ти цял живот градил си за децата,

саможертвал се за техния уют,

сега оставен насаме си с тъгата,

самотен да умреш от студ!

 

*посветено*

© Наталия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??