Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни,
сред вещи и бетон, греди
и само нощем плаче силно,
онази нежност от преди,
която с гълъбите сиви,
летеше в утрин с поглед син,
животът тихо си отива
и снопче снимки в скърцащ скрин, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up