Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18140
Sep 28, 2021, 10:51 AM

Cърце за разкош 

  Poetry » Phylosophy
293 3 12

Поиска ли да ни накаже

за някакъв неволен грях,

мечтите изпълнява, даже

най-нереалните от тях.

Студени сме и меркантилни,

сред вещи и бетон, греди

и само нощем плаче силно,

онази нежност от преди,

 

която с гълъбите сиви,

летеше в утрин с поглед син,

животът тихо си отива

и снопче снимки в скърцащ скрин,

ревниво пръснати минути

е скрил и бледен силует,

скъперник - времето нечуто,

подръпва те... И си на пет,

 

мечтаеш да е вечна зима,

с елха и сняг до коленѐ

по портокал един да има

за теб и братчето поне.

И как различни бяха всички,

И някак друг бе този свят...

А днес елховите иглички

от мрак, до сутринта бодат.

 

И ти напомнят, че си жива

с по някой стих, с безсилна жал,

а есента не си отива

и няма сняг, а само кал.

Дали си остаряла вече?

Грабливо време, гладна нощ.

Излез и направи човече,

сърце извай му за разкош.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??