Jun 6, 2014, 9:24 PM

* * *

  Poetry
582 0 1

Звънки мигове, тънко предчувствие,

дъга опъната над сивото -

времето наместо тетива в ръцете ми.

Всичко започва отново -

Земята ще се засмее,

ще се влюби -

в южния вятър,

в меката нощ,

ще се влюби в очакването,

ще роди надежда -

всичко започва сега,

в началото на мекото пробуждане.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "всичко започва сега,
    в началото на мекото пробуждане."

    Много хубаво си го казала, Мая!

    Споделям!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...