Мразя понеделник и петък,

това са ужасни, отвратителни дни,

в които се будех с надежда,

а заспивах с разбити мечти.

Понеделник очаквах със трепет,

обличах се дълго, слагах си грим

и идвах на работа така окрилена,

защото на работа беше и ти.

Вторник набързо минаваше,

сряда, четвъртък - преживявах едва,

а в петък слънце отново изгряваше,

защото ти идваше, моя любов и съдба.

Но само аз така глупаво се вълнувах,

само аз с нетърпение чаках и страст.

За теб тези дни са били между другото -

неотличими, работни, без цвят.

И ето, петък е, но ти не дойде.

А глупачката още е тук и те чака,

със тъжно, разбито сърце.

През прозореца гледа и плаче.

А ти си имаш работа друга.

За какво ти е тая жена -

тя е нечия чужда съпруга,

тя е нечия чужда съдба.

Нямаш чувства към нея,

тя е стара за теб.

Друга, по-хубава ти ще намериш,

не ти трябва този нейн глупав копнеж.

Обичах понеделник и петък,

в тези дни аз просто летях.

А сега вече силно ги мразя,

носят ми само болка и гняв.