Aug 29, 2012, 8:21 PM

* * * * * * * * *

743 0 0

 

 

 

на тази спирка забравена

влакът просто се случва: 

само възможност

пространство и време

търсено и намерено

(не)битие на онези

повярвали в пътища

(като птиците)

а не в пристигане някъде 

там в другостта

(само)влюбена нарцисно-безнадеждно в 

своето право на съществуване

заложено лекомислено и загубено елегантно

с любов и благодарност

in medias res

в играта велика на космоса

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енчо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....