May 19, 2013, 7:25 PM

* * *

  Poetry » Other
587 0 0

 

 

Изгубих те... И се научих

в отсечката на днешния ден

да се радвам на всяко чувство,

на всеки миг споделен.

 

И няма вчера, нито утре,

има тук и сега -

обичам тези, които ме обичат,

за миналото не тъжа.

 

И не завиждам. Със себе си

единствено се състезавам.

Животът ме дарява щедро,

защото знае, че го заслужавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...