May 14, 2010, 10:47 PM

* * *

  Poetry
620 0 2

Дух, неспособен любов да издигне
над висините на своята страст,
той не обича
със искрена обич!


Огнена лава от страст негасима
помита по пътя си липса
и страх....
Душа, щом ги имаш, не си ли във грях?!?



От мисли греховни, в лъжи заледена,
остана самотна и твоята жар....
Ти, душо проклета,
във зима ли само ще бъдеш пожар?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...