Започват месеците с Р,
студът полека се намества във телата.
Листата от дърветата окапват,
килима цветен пак постилат по земята.
Отиват си горещниците летни,
на есенните дни да сторят път,
лъчите слънчеви загасват
зад облаците, скрити от света.
Природата за зимата се стяга,
захвърля летния пейзаж,
във есенните багри се протяга
по улиците сивият паваж!
И дъждовете скоро ще започнат,
като сълзи на лятото са те,
че то отново си отива,
отстъпвайки ни зимни ветрове.
© Аз All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
