Да беше болка...
Да беше болка - щях да те изпия -
до капка! Чак до дъното на мрака.
Гора да бе - щях в тебе да се скрия.
Докато ме намериш - да те чакам.
Да беше вино - щях да си налея,
и да те пия - още сто живота!
Да беше песен - щях да те изпея
до думичка! И до последна нота.
Да беше хляб - събрала бих след тебе
последната трохичка от земята!
Предмет дори да беше - непотребен! -
на топло бих те скътала в душата.
Сълза да беше - щях да я изплача,
та после - да узрееш пак в очите!
Луна да беше - щях да бъда здрача.
Да ме огряваш всяка нощ - с лъчите.
Да беше цвете - щях да съм калинка!
На цветето да пропълзя в сърцето.
Да беше Зима - щях да съм снежинка.
Да беше птица - щях да съм Небето.
Да беше Слънце - щях да те прегърна!
Докато ме овъглиш - до прашинка.
Река да беше - щях да се превърна
на дъното ѝ - в малка песъчинка.
Море да беше - щях да те преплувам.
Мечта да беше - щях да те копнея...
Вода да беше - щях да те жадувам!
Но, ти си Обич. За да те живея.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
