Aug 4, 2011, 12:15 PM

Да бях

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Да бях говорела на камък,

би почувствал се виновен.

Да бях затворила го в замък,

би почувствал се самотен.

 

Да бях на северния полюс,

по-топло щеше да ми бъде.

Да бях на този полюс,

ти на другия да беше.

 

Да бях помислила преди,

сега нямаше да мисля.

Да бях отворила очи

и всичко да премисля.

 

Да бях поискала от тебе

с прегръдка да ме стоплиш.

Да бях ти отделила време,

ти тогава да му мислиш.

 

Да бях говорела на камък,

а не на теб - да не разбираш.

Да бях затворила го в замък,

както ти сърцето ми затваряш.

 

Да бях - но нищо не направих.

Да бях - сега не ще успея.

Да бях - сам там те оставих.

Да бях - с това бреме живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...