Да бях...
Да бях вятър, щях да полетя след теб,
слънце да бях, за да сгрея.
Ще те огрявам с лъчите навред,
ще те обичам, защото умея.
Небе да бях, за да те пазя
от бурите в юлските нощи.
Любов да беше, да те намразя,
бих те обичала истински още.
Пролет да бях, за да разцъфна,
малко надежда да ти даря.
Сълзи горчиви след теб да преглътна,
пак да страдам от любовта.
Исках да бъда твоето лято,
да се докосвам до теб във нощта.
Да полетя след птичето ято,
за да те догоня там по света.
Да бях като пожълтялата есен,
да разпръсна килим от листа.
Да запея тъжната песен
и ти да почувстваш мойта душа.
Да бях твоя, но жалко не съм,
някъде другаде търся любов.
Обичах те, но всичко оказа се сън,
умиращ след изгрева нов.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
