Да бях...
Да бях вятър, щях да полетя след теб,
слънце да бях, за да сгрея.
Ще те огрявам с лъчите навред,
ще те обичам, защото умея.
Небе да бях, за да те пазя
от бурите в юлските нощи.
Любов да беше, да те намразя,
бих те обичала истински още.
Пролет да бях, за да разцъфна,
малко надежда да ти даря.
Сълзи горчиви след теб да преглътна,
пак да страдам от любовта.
Исках да бъда твоето лято,
да се докосвам до теб във нощта.
Да полетя след птичето ято,
за да те догоня там по света.
Да бях като пожълтялата есен,
да разпръсна килим от листа.
Да запея тъжната песен
и ти да почувстваш мойта душа.
Да бях твоя, но жалко не съм,
някъде другаде търся любов.
Обичах те, но всичко оказа се сън,
умиращ след изгрева нов.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има толкова дълбоки чувства в сърцето ти,че можеш да залееш планетата.И толкова нови любови да побереш,колкото безкрайно е небето.Талантливо дете на природата.Поздрав сърдечен!
-
Малка Иваничка,за годините 16 мисля че беше,правиш силна поезия и най важното е че израстват.Върнах назад да прочета пропуснатото и виждам,че стиха ти на писане върви на горе.Следвай пътя си!
-
Благодаря!
-
Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
