Dec 8, 2011, 3:43 PM

Да бях родена...

  Poetry » Love
677 0 6

Да бях родена да съм сянка,

на хладно в мене да се скриеш...

Да бях родена - самарянка,

от любовта ми винаги да пиеш...

 

Да бях родена да съм стъпка,

която винаги след теб остава...

Да бях родена да съм тръпка,

която нощите изпепелява...

 

Да бях родена да съм ехо,

без мисъл  думите ти да повтарям...

Да бях родена да съм чехъл,

крака удобно в който си поставяш...

 

Да бях родена да съм кана

за твоите горчиви мисли...

Да бях от слънце изтъкана

и грешките ти да пречиствам...

 

Да бях родена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...