Nov 25, 2012, 4:05 PM

Да бъда свободна

  Poetry » Love
970 0 0

Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...

Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това...
И всичко пак и пак така...
Боже, как не искам повече да изпитвам това...
Как искам да изплача цялата тази тъга,
да не чувствам вина и да изкрещя в името

на собствената ми свободата...

Искам да се смея, да полетя, да обичам

и отново да се влюбя в живота...

Ще платя всяка цена в името на моята свобода!

Просто да бъда свободна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....