Да чакам теб...
Да чакам теб е така мъчително!
Толкова ли те е страх от мен?!
Защо веднъж не бе момче на място,
защо не събра кураж и не се обади?!
Не разбра ли, че не
искам да крада свободата ти,
разбрах, че тя значи всичко за теб,
исках само любовта ти!
Още усещам парещите ти устни,
ръцете ти, още чувам гласа ти,
още виждам очите ти,
още ме изграя онова чувство
и те желая, по-силно от всичко.
И така дните ми минават, в
грешки и глупави забежки.
Мъчително е да те чакам, но
ще го направя, дори накрая
себе си аз да намразя!
© Мария Георгиева All rights reserved.
