Mar 3, 2011, 12:26 PM

Да го знаеш

  Poetry » Love
813 0 5

една лудория

времето спира -

завръщат се в ума ми ято птици

усмивки политат и

кожата настръхва

открила червения цвят...

 

време е да знаеш

 

като в стара снимка

с поръбени краища - в устните

гледам и не чувам нито звук

сочни са и ме вълнуват

като неслучен допир

с прясна ягода...

 

време е да знаеш

 

светят пръстите с чиста магия

парят и болеят да докосват

бучи реве прелива и тътне

рошаво желание

думите ми лакоми

да те застигнат влюбени...

 

време е да знаеш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...