Aug 20, 2011, 12:51 PM

Да храниш гарвани

  Poetry » Love
764 0 7

Храна на гарваните давах –

от месоядството преситени,

те литваха!... И сам оставах

сред спомените запокитени!

 

А зимата без теб завръща се

и в летен ден, и в късна есен!

Ревнива, пролетта прегръща ме,

но все за теб е мойта песен!

 

И гладни, гарваните връщат се

да търсят обредната пища,

разкъсват с клюнове, поглъщат,

че къс-душа не ги засища!

 

Така ги храня сам – с години

от моето сърце те късат!...

Ела... и с обич прегърни ме –

от обичта ти да възкръсна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...