azure_f (Някога Някъде) azure_f (Някога Някъде)
23
Aug 7, 2007, 4:19 PM

Да искам ми стига

  Poetry
1.3K 0 3
        на Дариа

Поглед в невидимото
зареян...
Усмивка от слънчеви
лъчи...
Очи, събрали стотици
надежди...
Сърце, пълно с крилати
мечти...
Частичка от мен във
всяко цвете...
Живот като безбрежен
океан...
Душа, Аз, Вселена и Всичко,
защото да искам ми стига -
поискай и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някога Някъде All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0