Да изключиш... Музата
Уплаших се, Мъжки,
че няма... задръжки,
тя, даже ми даде ръка,
премигнах - насреща,
отвърнал съм - нещо,
едва ли било е Защо!
И може би - песните,
на славея - влезли са
и тупка отново сърце.
Но мигар просветнала,
в душата ми, клетница,
тъга пак си вие гнездо.
А после най-влюбена,
закрачва сред спомени,
но те и захлопват врати.
Да, схванах... Богинята,
аз, странно... избраният,
човечецът малък... Ин-Ян.
Но знай, че в споделяне,
със мен днес разделят се,
надежда и обич и страст.
И аз - за да намеря брод,
в реалния, по-друг живот,
натискам бутонът ѝ... “Off”.
© Ангел Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Натискам копчето...
Хубава вечер! -
-
Веска, Сашо - благодаря Ви за споделянето!
Честит празник! -
Мелодия си, Ачо!
-
Мария, Мишо, Христо - радвам се на разбирането Ви!
Ще трябва да ме разбере и тя - колкото и да не и се иска...
А и все пак от време на време ще натискаме и бутончето ON, разбрах къде се намира...
Честит празник на всички!
Свободата е най-ценното нещо - да не го забравяме!
Без нея другите хубави неща просто няма как да съществуват... -
Нахална муза - повече творби!
Присъединявам се към мнението на Hercule (Христо Запрянов).
Поздрав! -
Браво,my Frend! Интересен начин на изразяване.
-
Поздравления и за този стих, Ачо!
-
Нина - напълно права си. Има я - споко, просто понякога наистина е много нахална!
Благодаря ти!
Веселка - радвам се, че пак си тук!
Благодаря за споделянето!
Приятна вечер! -
Натисни "ON", било е просто уплах
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Трябва да си пазим здравето...
Иначе, ако я оставя - тя всеки ден ще си излива въжделенията... току виж - останал накрая авторът без душа...