Jul 1, 2017, 7:53 AM

Да жадуваш тишина

  Poetry
1.2K 5 9

"...Сърцето ми поиска тишина..."
В. Ханчев - "Тишина"

- - -
Загърбих време на признания, награди,
изтръгнах жилото на всяка суета
и уморен и кротък, търся днес пощада
от спомена за битките през младостта.

Не съжалявам - всичко бих повторил точно.
Живях - грешил съм като всички на света.
Но във сърцето съм със щемпела "Отсрочка!"
и трябваше да се сбогувам със страстта.

Смирен и мълчалив сега стоя безпътен.
Животът бурно се оттича покрай мен.
Стар спомен се опитва да ме вкара в пътя,
но дръпвам се назад внезапно ужасен.

Печална участ - да се пазиш от живота!
И без съзнание за собствена вина
да чакаш старостта на прага да похлопа.
А дотогава - да жадуваш тишина!...

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Силвия!..
    Да бъде прохладна и приятна вечерта ти!..
  • Вещицата старост е по- лоша от смъртта. Няма да й се даваме, ще я черпим с усмивки ( тя хич не ги обича, действат й като тамян) и с детски дух. Поздрав за искреното стихотворение, сипвай една мастика с таратор и лед и викай любимата да ти помаха с ветрило. Все пак си шейх на усмивките в сайта . Поздрав! (дано чувството ти за хумор, днес не те напуска)
  • Надежда, Маргарита, Албена, Гергана, Пепи и Василка, благодаря, че прочетохте и коментирахте този стих!...
    Прохладна вечер ви желая и творческо вдъхновение!..
  • За жалост това ни чака. Поздрави!
  • Прозира тъга по отиващия си живот, но това е нормално! Прекрасен стих, Роби!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...