... да литна боса под дъжда...
... да литна боса под дъжда...
Навън вали - горчиво е
и слънцето да грее, пак горчи,
и славеят в простора днес не пее,
самотно само чуката стърчи.
Навън вали и тъжно е,
дори да спре, отново ще тъжа,
навън като из ведро се лее,
крещи ми се, но си мълча.
Навън вали и трудно е
да гледам само през стъкло,
искам върху мен да се излее
този мокър извор от сребро.
Навън да вали престана,
блесна чисто синьото небе,
едничка надеждата във мен остана,
поне в съня си да съм пак дете.
И с детски порив пак щастлива
да литна боса под дъжда,
отново да се чувствам жива,
дори да е за миг в съня.
Аз обичам дъжда!
Той прави с мен чудеса!
© Христина Димитрова All rights reserved.
