... да литна боса под дъжда...

Навън вали - горчиво е

и слънцето да грее, пак горчи,

и славеят в простора днес не пее,

самотно само чуката стърчи.

Навън вали и тъжно е,

дори да спре, отново ще тъжа,

навън като из ведро се лее,

крещи ми се, но си мълча.

Навън вали и трудно е

да гледам само през стъкло,

искам върху мен да се излее

този мокър извор от сребро.

Навън да вали престана,

блесна чисто синьото небе,

едничка надеждата във мен остана,

поне в съня си да съм пак дете.

И с детски порив пак щастлива

да литна боса под дъжда,

отново да се чувствам жива,

дори да е за миг в съня.

              Аз обичам дъжда!

                      Той прави с мен чудеса!