Да ме...
Да ме лудееш
във безсънните си нощи.
Жаравена ще ме преглъщаш
в мисълта си.
В зората светла
с плачещи очи
да искаш
да ме върнеш във съня си.
Да ме жадуваш,
като скитник във пустиня,
съзрял оазис
с пламнали очи,
а жажда стенеща
душата ти да грабне,
ала за мен
да бъдеш вече ничий ти.
Зазиждам се
зад сивите си делници.
Оставям слънцето за теб,
да те гори.
И пламъка да любиш
е за тебе...
ала от мене
необичан да си ти...
във безсънните си нощи.
Жаравена ще ме преглъщаш
в мисълта си.
В зората светла
с плачещи очи
да искаш
да ме върнеш във съня си.
Да ме жадуваш,
като скитник във пустиня,
съзрял оазис
с пламнали очи,
а жажда стенеща
душата ти да грабне,
ала за мен
да бъдеш вече ничий ти.
Зазиждам се
зад сивите си делници.
Оставям слънцето за теб,
да те гори.
И пламъка да любиш
е за тебе...
ала от мене
необичан да си ти...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
