Да ме запомните такава

Poetry

982 0 22

Дано да ме запомните такава –

усмихната, щастлива и много цяла,

със здравец във косите си задяната,

в очите – с най-лековитите аязма.

Под здравеца съм скрила сивото на дните

и бялото на нощи непогалени,

кобилицата на живота, изгърбил раменете,

докато носех и раздавах истини.

Дано да ме запомните такава –

между земята и небето прелетяла,

посяла във пръстта звъна на чанове,

а в небесата – най-земните желания.

А помежду им – гладни стихове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

може ли, човек да не те помни и обича...
поэтична стихия като теб...с обич, те прегръщам.
великолепен стих, Веси.

2010-09-13T16:10:33+03:00
wanias (Ваня Стойкова)

Няма как да незапомниш човек с добро сърце,лъчезарна усмивка и превъзходна поезия!
С две думи казано- прекрасен ЧОВЕК!

2010-09-13T09:55:07+03:00
refab (Фабер)

Добре балансирано стихотворение на високо ниво!

2010-09-12T10:54:06+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Живей така, че и гробарите да плачат! Поздрави!

2010-09-11T12:16:15+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Привет, Весела... изядоха ми ушите твоите стихове и пак са гладни за души!

2010-09-09T16:43:58+03:00