Sep 8, 2010, 12:55 AM

Да ме запомните такава

  Poetry
985 0 22

 

Дано да ме запомните такава –

усмихната, щастлива и много цяла,

със здравец във косите си задяната,

в очите – с най-лековитите аязма.

 

Под здравеца съм скрила сивото на дните

и бялото на нощи непогалени,

кобилицата на живота, изгърбил раменете,

докато носех и раздавах истини.

 

Дано да ме запомните такава –

между земята и небето прелетяла,

посяла във пръстта звъна на чанове,

а в небесата – най-земните желания.

 

А помежду им – гладни стихове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • може ли, човек да не те помни и обича...
    поэтична стихия като теб...с обич, те прегръщам.
    великолепен стих, Веси.
  • Няма как да незапомниш човек с добро сърце,лъчезарна усмивка и превъзходна поезия!
    С две думи казано- прекрасен ЧОВЕК!
  • Добре балансирано стихотворение на високо ниво!
  • Живей така, че и гробарите да плачат! Поздрави!
  • Привет, Весела... изядоха ми ушите твоите стихове и пак са гладни за души!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...