Да можех
Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна,
да се завърна с полета на птица,
да плувам през нощта в море без дъно,
и да остана на съдбата жрица.
Да можех пагубно да те обичам,
без памет – съкровено и безумно,
да чувстваш любовта като поличба
и от сърцето огънят да лумне.
Да можех днес да бъда при звездите,
да засияе с ярък лъч лицето ти,
любов и страст неземна да изпитам,
за да превърнем в обич битието.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
