Да можех любовта си да ти дам
До прозореца стоя и гледам,
как дъждът навън ръми
и в мислите си пак поемам,
към отминалите наши дни.
Вятърът навън, уж стене,
а хлад пронизва моята душа.
Но, беше време, беше време...
когато топлеше ме твоята душа.
Къде си в този мрак сега, не зная.
Дали си с друга или сам?
Да можех времето да разчертая...
дошла бих, любовта си да ти дам.
Прехвърлям в мисли дни, години.
Все твоят поглед ме кори:
- Как две души, любов стаили,
успява някой друг да раздели?
Дъждът се стича по стъклото.
Не дъжд, а моите сълзи
и пак за кой ли път леглото,
ще срещне утрото, окъпано в сълзи.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е!И нека слънцето да изгрее в душата ти!
-
Невероятно е!Много ми допадна!Поздравче!
-
Много ми хареса Роси!
А също така и коментара на Валери в стих!
Поздравления! -
много е добро.харесва ми!
-
Здравейте!Благодаря за коментарите!
-
Маного е хубаво, Роси, и аз те поздравявам!
-
И на мен ми хареса,Роси!
-
Много е хубаво - можем вече и книга да издадем на тема "Дъждът отвъд стъклата..."
-
Роси, чудесен стих!!! Поздрави!!!
-
Видях те да стоиш сама
в рамката на тъмния прозорец-
до вчера беше ми жена:
отхвърли ме, че бил съм царедворец.
А аз съм влюбен в теб
и вечер в сянката заставам-
на гости съм така на Феб
и любовта ни тайно преживявам.
Разбирам, че и ти си тъжна
и сигурно чрез спомена си с мен-
кориш се, казваш, че си длъжна
да срещаме взаимно всеки ден.
Една преграда само ни дели
и онзи страх от тъмнината,
а искаме да сме като преди,
когато носехме в сърцата светлината.
В очите ти напира мъка-
не мога да си спра сълзите:
един до друг, но вече в разлъка,
а тя гаси лъчите в очите.
Аз знам, не си ми чужда-
стоя и питам се какво да правя:
да бъда с тебе имам нужда
и няма как да те забравя. -
Поздравления, Роси.Тъжно...красиво...трогателно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
