Да можеш да видиш любовта!

Jan 10, 2009, 8:45 PM

Poetry » Phylosophy

708 0 3

Разголвам душата си, пътнико!

Спомени вятърът носи,

ще тръгнеш по път - без въпроси,

но истинска само ти ме копня,

как плаче без сълзи душата видя.

В очите ти, пътнико, звезден прах

от душата ми взел си на красивия смях,

понесен с вятъра пееш романси,

душата ти с моята в грях

приказки за тежки нощи разказва.

Прашни кервани се носят

в степи, дето любовта ходи боса.

Пътнико, чули зова на вълчица?

Видя ли как душата излита?

За сетен път тебе ще извика,

като стон и молитва в едно.

Пътнико... Това е живот!

В шепа трохи, самота,

да можеш да видиш любовта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

raccing (Радка Иванова)

2009-01-12T19:58:55+02:00

Благодаря, Жулли и Милена !Радвам се , сте отделили миг за моите стихове.
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-01-10T23:25:13+02:00

Хареса ми!
mimkastr (Милена)

2009-01-10T20:57:19+02:00

Страшно ми хареса! Поздрави от мен! Впечатли ме много следното:
"но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя.".
Когато човек усеща така силно някого, наистина може да види всичко в душата му- скритите сълзи, дори любовта...