Да можеш да видиш любовта!
Разголвам душата си, пътнико!
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя.
В очите ти, пътнико, звезден прах
от душата ми взел си на красивия смях,
понесен с вятъра пееш романси,
душата ти с моята в грях
приказки за тежки нощи разказва.
Прашни кервани се носят
в степи, дето любовта ходи боса.
Пътнико, чули зова на вълчица?
Видя ли как душата излита?
За сетен път тебе ще извика,
като стон и молитва в едно.
Пътнико... Това е живот!
В шепа трохи, самота,
да можеш да видиш любовта!
© Радка Иванова All rights reserved.
