Apr 29, 2014, 11:14 PM

Да можеше...

  Poetry
584 0 7

Да можеше да литнеш денем,
когато всичко е красиво, светло,
щях да бъда долепен до тебе,
защото Господ ни е тъй обрекъл.

Знай, че сънищата пак са сиви,
а в тях ненужно е да чакам влюбен,
щом в деня ми искам да си жива
и любовта ни да превърнем в чудо.

Да можеше да бъдеш денем,
когато всичко е красиво, светло,
щях страха ти да направя пепел,
за да знаеш да летиш, Човеко!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...