За милиони рози пее Алла Пугачова -
как беден художник дарявал цветя.
И виртуозно той чупи любовни окови,
и някак успява да надвие страстта.
И аз днес се уча от този художник,
не се и замислям да замахна с ръка,
сърцето във мен се превърна в безбожник
и вече съм слънце и светя сама!
И няма звезди тази вечер небето,
тиха музика само дочувам едва,
и милионите рози засияват в небето,
звездите не светят, аз светя сама!
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
