Да намеря пролетта
Един приятел ме помоли
да намеря пролетта.
Учудих се на неговия порив -
та късна есен е сега, му рекох.
Отдавна птиците поеха своя път - на юг.
Единствен, сврял се в старото гърне,
на завет бе застанал някакъв врабец,
измокрен от есенния дъжд, внезапно завалял.
Но пряко волята си,
даже не поспорихме,
аз тръгнах да я диря вън.
Насреща ми – една бреза,
полюшваше се в тъжен танц
и се сбогуваше с листата си.
В градинката отсреща хризантемите
превиваха глави от студ -
цветът им бе покрусен,
след падналата есенна слана,
но не униваха все още
и пръскаха във багри свойта благодат.
Замислих се за миг – къде ли да я диря?
Поех без цел- и казвам си,
дано да се усети, и да ми извика.
Ох, непосилна задача!
Поспрях за миг – да си почина.
До каменния зид, отсреща.
Не щеш ли, хрумна ми една идея.
Разрових купчината листи под черешата.
Тогава изненадах се, случайно ли,
но със тях се бе покрило малкото кокиче.
Главицата си бе подало, нетърпеливо.
А нали е неин пръв предвестник?!
Приятелю! Успях! Намерих тази твоя пролет.
Покрила се със есенни листа,
Но… когато слънцето погали пак земята,
със лекота тя върши свойте чудеса!
И ще се гони пак със ветровете,
ще кара дървесата да разлистят,
за нов живот да се родят, след зимата.
И да цъфтят цветята…
02.11.2007
© Нели All rights reserved.
