Да не свършва...
Много малко искам от тебе. Да знаеш!
Да си лудо щастлива като буйна река,
да препускаш с усмивка, да ме желаеш,
а аз да съм лодка във твойта вода.
Покрай мен нека плуват мечти като риби.
Радостта ми, че с тях съм, нека блести.
Нека даже брегът тази радост да види
и, омаян от нея, до живот да мълчи.
Да ме хванеш с вълните и със мен да танцуваш,
а щастливите птици да разсвирват мига.
По-гореща от слънцето да ме целуваш
и във твоите ласки нека аз да горя...
Когато си тъжна и лед те покрие,
аз няма да шавам, но в теб ще съм, знай.
Има ли път, ще пътуваме ние...
Щом ти си начало, то ти ще си край.
На места ти си кротка, на места ти си хала.
Пълноводна до обич... Аз по тебе летя.
Много малко искам от тебе. Не си ли разбрала?
Да не свършва маршрутът ни на любовта!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
