May 10, 2018, 11:06 PM

Да обичаш лудостта

  Poetry
935 8 8

Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.

И ти ще станеш скитник, като мен,
а кожата човешка ще е тясна.
Бетоните ще виждаш в цвят зелен,
а в дребния си, кротък бит – опасност.

Повярвай, ще обикнеш лудостта –
приятелка любима на творците.
С глава ще чупиш крепостна стена,
ще пееш псалми с хора на щурците.

И в някакъв неземен, странен сън,
ще носиш на див бродник орисията –
да търсиш своенравен, остър трън,
за да поддържаш пулса на стихията.

Ще я приемеш. Просто лудостта
е шифъра за тайното ми име.
Когато с нея литнеш над света,
с най-топлия южняк ще си замина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатли ме финалът, който внушава, че лудостта в любовта трае кратко.
    Поздравления, Вики!
  • Нямам думи! Много вълнуващо!
  • Най - пъстрите и ярки чувства, събрани в мъничка Вселена, в която няма място за други луди Поздрави на дивата в теб, която няма как да остане сама Благодаря ти, настръхващо е!
  • И си представям тая лудост....Тя е необходима за всяко действие,тя е горивото,което движи и присъщо на творците!...Всяко изречение на стиха ти,Вики е с голямо съдържание и ако трябва да цитирам,трябва да го препиша цялото,браво!
  • Уауууу, Вики! Приказно е.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....