Apr 26, 2012, 10:39 AM

Да опиша Живота

1.5K 0 1

Парещият копнеж на грешната душа.

Млечният път си е тук при нас.

Ние дали сме толкова живи и ценни?

 

Контролът е нужен, но може и да те обезвери.

Жестокостта на себичността ти може да те довърши.

Всичко е чувства. Остава да ги намериш.

 

Грешките се наказват, но и поучават.

Струва си да опиташ, независимо от страха.

Кандилото ти е по-сигурно от хляба.

 

„Животно“ идва от Живот.

То няма религия и принципи.

То е лов, грижа и смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дан Дан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...