Да отгледаш любов
В жадуващите ти очи се спрях
и нежност шепичка там плиснах.
Безшумно зрънце мъничко посях
и дълго, дълго гледах как пониква.
Растеше с дни, а сетне и с минути.
Поливаше го с вяра и обичане.
И чудото накрая се получи -
с прекрасни цветове е днес окичено.
............................................................
- Какво ми стори - питаш ме сега -
че с всеки миг те искам дваж по-силно?
- Посях, любими, в тебе любовта,
ти просто я отгледа и разлисти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
