Да виждам как всичко си отива,
как замръзва бавно моята душа.
Да зная, че сърцето от любов прелива
и да чувствам как превзема го студа!
Да не искам вече да се крия,
пред теб да се изправя без страха.
С целувка сълзите горчиви да изтрия,
да открадна само миг и да мога да го задържа!
За вратата ключa да намеря,
дори и без ключалка да е тя!
И стената каменна пред мен да изкатеря,
а ако не мога - да се науча да летя!
© Десислава Танева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
